За периода 1870-1989 валутата е в международни щатски долари по Гиъри-Камис (Geary-Khamis dollar), а за да е по-обективно сравнението ще погледнем и номиналния БВП на глава от населението и в другите страни по това време.
 През 1870 г. изоставаме от Гърция ($880) и Румъния ($931), но изпреварваме Турция ($825) и Сърбия ($599). Следва период на растеж, който достига своя подем през 1913 г. – страната ни изпреварва значително Турция, като БВП на глава от населението в България ($ 1 534) по това време е съизмерим с този на Португалия ($1 592). Това обаче не е за дълго, следва Първата световна война, а данните от 1924г. показват, че показателя се срива до $909.

През следващите 15 години страната изживява истинска индустриализация, а през 1939 г. – в разцвета на Царска България (1934-1944) функционират 3433 индустриални предприятия. Хранително-вкусовата и леката промишленост са водещи, като формират над 75% от общата промишлена продукция. Държавната намеса в икономиката е по пример на Германия и Италия, като се установява пълен контрол върху износа и цените на вътрешния пазар по силата на Закона за индустрията от 1936 г.
През 1939 г. изнасяме предимно пшеница (175 хил. тона) и тютюн на листа (34 хил. тона).
Втората световна война води до нов спад на икономиката, БВП на глава от населението се срива до $1 073 през 1945 г. Следва ускорена индустриализация на страната и силно икономическо и финансово обвързване на страната ни със СССР.  До 1950 г. получаваме редици стокови кредити ($60 млн., $40 млн., $25 млн., $20 млн.) от Съветския съюз, а в страната ни се изграждат нови предприятия и мощности. Кредитите се погасяват с български стоки и страната ни се изолира от западноевропейския пазар.


1984 година – отваряне на врати
Плановата икономика води до увеличаване на БВП от $1 073 през 1945г. до $6 430 през 1984г. Страната ни се отваря към западни инвеститори едва в средата на 80-те години с Франция (парфюмерия), Италия (облекло) и Белгия (пивоварни), а след промените в социалистическите страни България губи осигурените пазари в СССР и страните от СИВ.
1989  година – сривът
Дългият и болезнен преход започва с трудни години за България, а БВП на глава от населението спада с темпове от порядъка на 7,40% (1991г.) и 8,72% (1996г.), като през 1997г. показателя се срива до ниво от $4 624. Спадът за тези 8 години е с $1 500, а за същия период Турция бележи ръст с $1 500 (от ниво $5 041 до $ 6 508 през 1998г.) и вече ни изпреварва.
Следва мащабната приватизация и през 2001г. БВП на глава от населението ($5 627) се връща на ниво от 1990г. ($ 5 597), а през 2004г. минаваме нивото от 1984г. ($6 430) – $ 6 755.
Днес страната ни е с най-ниския БВП на човек от населението в ЕС. Далеч сме от нивото на водещите европейски икономики – за 2011г. БВП на глава от населението в България е 46% от средния за ЕС, при 49% за Румъния и 58% за Латвия. До 2005 г. включително водим на северните ни съседи по този показател (37% срещу 35%), а през 2006г. румънците ни изравняват. През 2007г. България влиза в ЕС като страната с най-нисък БВП на глава от населението (40% от средния за ЕС), а Румъния вече ни е изпреварила (41%).

Как това да се промени?

Кой и как ще пробуди българската икономика? Това е въпрос за Нобелова награда. Последните 135 години показват, че държавата не е направила радикална промяна в развитието си. Една от причините за това е  управлението на страната в административен и юридически план. Липсват два компонента според мнозина изследователи: -Национална стратегия за развитие,която да се приеме от всички партии и партийки, и да се изпълнява стриктно, независимо от това кой управлява. -Липсва премиер-реформатор. През последните 22 години страната е имала 8 премиери /без служебните/, но нито един от тях не успя да направи радикални промени, които да гарантират ускореното развитие на икономиката.

Тогава какъв е най-вероятният темп на развитие на България през следващите години?

Определени държави са постигали стабилна икономическа база благодарение на военни режими (Чили, Турция, Аржентина), други залагат на силна регулаторна намеса на държавата в икономиката (Китай е типичен пример), трети се развиват чрез мъчителна и бавна еволюция в манталитет, дисциплина, производителност, работоспособност, респект към закона и институциите. Такава е била Гърция преди и с членството си в ЕС, такава съдба очаква и България. Цифрите за последните 135 години очертават именно този тип развитие и малка е вероятността това да се промени драстично в добрия смисъл на думата. Има обаче и друг пример на Балканите – Турция. Турското икономическо чудо може да послужи като модел за поддражание – бързо растящ частен сектор, но и силна държавна намеса в най-важните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите.

Данаил Алеков