Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01.2019 18:59 - Пловдив се представи с културна "осмянка" ...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 13660 Коментари: 1 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Пловдив се представи с „осмянка” пред Европа. /”Културните” напъни на Мамин Тотю стигнаха до булумач/

Трябва да се започне с кратко предисловие. Хората не са длъжни да знаят всички тънкости на пловдивския сленг. „Осмянка” се нарича месото, което е под корема на свинята. Мазно е, доста мазно, но пък от него става чудесно свинско с кисело зеле. Този местен специалитет обикновено се прави от домакинята при свинезаколението. Готви се в големи количества, защото „колачите”  през цялото време наблягат на ракията, докато разфасоват четириногото. После имат нужда да угасят ракията в мазната „осмянка”. В навечерието на годината на „столицата на културата” безподобния кмет и шеф на УС на фондацията Мамин Тотю явно прегладнял от усилната работа през годината се възправи пред Общинския съвет и гордо обяви, че на връх Коледа ще разфасоват две прасета пред общината и покани всички пловдивчани „на осмянка, да се видят традициите”. Буря от недоволства го възгещиса , та на другия ден обяви, че това било „арт – провокация” и „провокация към вкуса на пловдивчани и гостите на града”. Вероятно за бързата му реакция дължим дан има и неговата весдесъща пиарка Веселина Стоянова, по-известна в средите като Индиянката, заради отровно червения цвят на косите си. Те,  ама въобще не се връзват с ниското, прекалено пухкаво тяло на носителката, на всичко отгоре и доста трътлесто!

Акцията на Мамин Тотю „Арт рязане на прасета” претърпя пълен провал. И досега не се знае къде отидоха умъртвените животни на главния готвач на Тотю Ути Бъчваров… За сметка на това спечелиха мюсюлманите. И досега се говори в Пловдив, че двете помакини в местната власт Ангелинка Топчиева /Секретар/ и Савина Петкова /Председател на ОбС/ са били майсторки на курбана, направен за иноверците от мазен коч. Тази знаменателна арт проява обаче мина тихо и кротко…

Наистина ми е много, ама много болно, че Пловдив започна представянето си по този начин, защото и аз бях част от екипа, който започна работа, когато днешните „арт-провайдери” нямаха и представа, че ще се стигне до тук. Тогава екипа бе „железен” от гледна точка на това, че ръководеше през 1999 год. „европейски месец на културата” . И най-големите скептици оценяват работата на екипа тогава като повече от добра. Нямаше толкова пари, нямаше нужната подкрепа, но онзи екип докара за първи път на Балканите „Металика” /за първи път Пловдив събра над 100 000 души на стадион „Пловдив”, на половин квартал спряха тока, но великите „Металика” забиха здраво и концертът им още се помни. От Пловдив започна световното турне на слабо известния тогава Горан Брегович и неговия „Оркестър за сватби и погребения”. Трябваше да е на Античния театър, но дъждът го осуети и за една вечер преместиха проявата в трета палата на Панаира и… Стана грандиозен концерт!  И досега Брегович не хвали по-късния си концерт на Античния, а припомня оня в Панаира! Ами докараха тук на концерт Хана Шигула – легенда в полската култура, да не говорим за Джон Лорд, Ричи Блекмор и великата им група и още дузина световни изпълнители. Мога да припомням още дълго, но тогава Пловдив се представи блестящо, въпреки че кмет бе Спас Лимбосания, но поне не се месеше в работата на момчетата и момичетата, които подготвиха и организираха този едномесечен празник. Може би и свършеното тогава изигра роля за определяне на Пловдив за столица на културата. Цяла година! А сега? Ако се съди от откриването – чака ни гръмовен, кичозен и срамен провал! Няма как да е иначе, защото за шеф на културата се самосложи може би най-простия кмет в историята на града Мамин Тотю /Иван Тотев/. А в екипа му се мотаят само активисти на Герб, хора с неясно образование и подготовка и ненагледни грозотии/за тях ще стане дума по-късно/.

Откриването бе грандиозен провал, кич и тюрлюгювеч от техно, кукери, детски хорове, Теодоси, Валя Балканска, 15 минутна заря, одеала и шалчета, осветление… Хубаво, но нищо не е готово в града…

Започнахме работа преди да обявят Пловдив за столица на културата. Направи се конкурс за проекти. Спечелиха 9 и моят бе сред тях. Акцентираше на етническото многообразие в града/после две дами с фриволно поведение  откраднаха идеята, но поради недостиг на интелектуален капацитет я съсипаха/.  Работихме всеки божи ден – Александър Секулов, Павел Иванов, Николай Близнаков, Христо Марков и още няколко дами. Роди се прекрасен проект „Град и скорост”, стъпил на философската концепция на Мартин Хайдегер. В широк кръг от пловдивски интелектуалци бе одобрен с аплаузи. Но… Тогава на сцената излезе Мамин Тотю и подхвана ръководството но фондацията. За кратко смени няколко – Анастас Бадев, Николай Близнаков, Александър Секулов, Мариета Гарева, Кирил Търпов, Валери Кьорленски, Манол Пейков, Мариана Чолакова, Пенка Калинкова и кой ли още не. Целта лъсна скоро – за шеф на УС на фондацията се самосложи самия „блестящ” интелектуалец Мамин Тотю, а за изпълнителен директор никому неизвестният Кирил Вълчев. Пловдивчани веднага удостоиха със звучни имена и другите „дейци на културата” – Светлана Куюмджиева /бялата къртица/, Гина Кафеджиян /ухилената скумрия/, някаква Ножарова и т.н. Просто изведнъж се изсипаха много пари /от държавата/ и се отвори една алчна паст за „манната небесна”. Отсега пловдивчани алармират, че бъдещите предприемачи на Пловдив се крият в този сонм от неизвестности. В тези години докато кмета си подбираше послушниците в ръководството на фондацията трябваше да бъдат завършени мега – проектите на града – Зоокъта, кино „Космос”,  центъра на Пловдив, бившия стадион „9 септември”, Тютюневият град и още дузина. Сега, след 7 години нито един от тях не е завършен, всичко е разкопано  и разбито, а за зоокъта Мамин Тотю се отправи да търка пейките на съда.

И така славно, бавно и полека се стигна до откриване на Европейската столица на културата. За целта се затвори половината град, построи са на централната улица „Цар Борис Трети” 30 метрова кула, която трябваше да смае света с многоизмерна визия.За целта се наеха цял куп немски изпълнители, а всъщност си бяха чисти българи, ръководени  вещо и смело от Мара Мисса /Мария Капон/ и близкия и до сърцето Арман Бабикян. Масрафът наближи до към 3 милиона лева. Започна се една безкрайна подготовка с неясен край. Ама съвсем по български – гюрултия по подготовката и тотално проваляне на финала. Настъпи едно велегласно говорене за „подготовката, планирането, презентирането” и в крайна сметка – тотален крах! Иван Хаджийски пише преди 100 год.: „Българската работа завършва задължително със скандал, за да послужи за позорна регистрация на печалните герои.” В крайна сметка „усилната работа на фондацията” се оказа псевдо и ерзац. Блед декор на нискобюджетен филм.

Естествено откриването се превърна в брутален кич и нищо, ама наистина нищо пловдивско. Скуката я предизвика режисьора – немец /те са подчертано скучни, без въображение/. На екраните от кулата се въртяха сюрреалистични закачки с цветовете и играта им, а можеше да се представят репродукции на великите пловдивски художници: Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Димитър Киров, Георги Божилов /Слона/, Анастас Константинов, Ицко Мазнев, Кольо Карамфилов или приказният свят на Ачо Василев.  От кулата се рееха още музикални форми – малко родопско, малко техно, малко хаус, малко нещо като нищо. Е, бяха задължителните Валя Балканска /отдавна не е този глас, който познаваме/ и Теодосий /просто е интересен талант/.

В апликационната книга, с която Пловдив спечели се залагаше на Тютюневият град, но него просто го няма. Там се извисяват руини от скорошния пожар, пустош.

Да видяхте пловдивските музиканти? Аз, ако бях режисьор щях да извадя Соня Йончева – пловдивчанката, която покори световните оперни сцени и отвя от там Нетрепко. Оркестърът на Добрин Петков също не видяхме. Щях да се опитам да поканя Кристо – също с пловдивски корен. Поне да опакова това чудо на културния мениджмънт – кулата на Тотев.

Впрочем един от акцентите в представянето на Пловдив трябваше да е реката. Великата река Марица, която от хилядолетия е била разделителна и обединяваща култури и народи, един от топосите на общението. Остров Адата трябваше да се превърне в място за отдих, почивка, атракции, да се запълни с живот. Тогава, когато работехме за кандидатурата на Пловдив направихме среща с Таня Бризби, която е собственик на остров „Адата”. Никога няма да забравя какво каза тогава дамата: „Никой от общината не ме е търсил, мисля си, че там мислят само за пари, никаква култура не ги интересува…”. През 2013 год. се свързах с Григорий Лепс, най-популярния руски изпълнител, който снижи хонорара си неколкократно, но отново от „културния” Пловдив никой не се заинтересува. Слоганът „Заедно” включва и циганската култура, на която акцентирах в моя проект. Все пак градът е най-голямото поселище на цигани на Балканите. Да ги видяхте при откриването? Аз видях малка част от тях да се бият и дърпат за одеала и шалчета. А колко хубаво щеше да качат оркестърът на Яшко Аргиров от Брестовица на „кулата” с един танцов цигански ансамбъл – това също е част от нашата култура. През 1994 год. видях в „Карнеги Хол” в Ню Йорк как Иво Папазов и оркестъра му откъснаха главите на  американците с техния неподражаем фолк-джаз!

Ей за такива неща трябваше да помислят културните влъхви във фондацията, но мирисът на пари, на много пари, безотчетни /поне досега така харчат/ сякаш им е погълнало вниманието, поне докато… Близки до фондацията разправят , че рогът на изобилието се изсипал върху дейците на фондацията, така че заличил скорошния спомен за кутиите за обувки на съгражданина Ветко. Да видим, може пък това изобилие да роди … култура. Бялата къртица, ухилената скумрия и Мамин Тотю ще са на своя пост.

Успех на Пловдив ! Има още цели дванадесет месеца…

 

 




Гласувай:
9


Вълнообразно


1. chavdar01 - МНОГО СИ ПРАВ.
17.01.2019 21:34
КАЗВАМ ГО КАТО МУЗИКАНТ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9541672
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031