Постинг
04.07.2012 00:38 -
Истината поражда омраза
Истината поражда омраза & Veritas odium parit
„За съжаление, робското начало у нашия народ винаги е присъствало много п...о-силно и лично за мен тая черта е била една от най-страшните. Аз съм плакал, например, когато два-три пъти ставаха студентски движения в Америка, в Европа, минават като вълни от страна в страна, няма граници – но като дайдат на Дунава, и спират. Тука нищо! Тука времето беше спряло! Нито една студентска демонстрация, нито един студентски бунт.”
Какво нещастие, наистина. 45 години липсват протести на студенти и ученици в България. Цари скотска задоволеност, народът е материално задоволен. Народът пълни театралните салони, кинозалите, строят се нови опери, редят се изложба след изложба, поставят се балетни постановки, снимат се шедьоврите на българското кино, пишат се и се печатат книги, за жалост дори, когато нямат какво да кажат на читателите си... И хората четат, гледат, слушат... мислят... и не намират поводи за протести. Наистина, какво нещастие. Каква скука. Каква несвобода!
Двайсет години чакахме някой да ни се извини. Двайсет години караха нашите родители да се извиняват по няколко пъти на ден за годините си на активен труд – онези „срамните” 45 години... и ги наказаха с мизерни заплати и пенсии. Президентът не се извинява на нас. Президентите не се извиняват. Работодателите също. Те съкращават работни места. Те диктуват приемането на удобни за тях закони, те си наемат политици, които да им служат вярно, те са Боговете на пазарната икономика. Работодател: дава работа – дава хляб – дава живот...
„За съжаление, робското начало у нашия народ винаги е присъствало много п...о-силно и лично за мен тая черта е била една от най-страшните. Аз съм плакал, например, когато два-три пъти ставаха студентски движения в Америка, в Европа, минават като вълни от страна в страна, няма граници – но като дайдат на Дунава, и спират. Тука нищо! Тука времето беше спряло! Нито една студентска демонстрация, нито един студентски бунт.”
Какво нещастие, наистина. 45 години липсват протести на студенти и ученици в България. Цари скотска задоволеност, народът е материално задоволен. Народът пълни театралните салони, кинозалите, строят се нови опери, редят се изложба след изложба, поставят се балетни постановки, снимат се шедьоврите на българското кино, пишат се и се печатат книги, за жалост дори, когато нямат какво да кажат на читателите си... И хората четат, гледат, слушат... мислят... и не намират поводи за протести. Наистина, какво нещастие. Каква скука. Каква несвобода!
Двайсет години чакахме някой да ни се извини. Двайсет години караха нашите родители да се извиняват по няколко пъти на ден за годините си на активен труд – онези „срамните” 45 години... и ги наказаха с мизерни заплати и пенсии. Президентът не се извинява на нас. Президентите не се извиняват. Работодателите също. Те съкращават работни места. Те диктуват приемането на удобни за тях закони, те си наемат политици, които да им служат вярно, те са Боговете на пазарната икономика. Работодател: дава работа – дава хляб – дава живот...
Вълнообразно
Някои условия на Костадинов с партия „Въ...
Onore ai nostri caduti
Отива ли България към президентска репуб...
Onore ai nostri caduti
Отива ли България към президентска репуб...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 193
