Постинг
10.09.2012 22:59 -
Данъчни летят над Родината
– Киро, айде дигай въртолета, че тия нахалници си построиха още един куп къщи. Трябва да сме по-експедитивни, да ги хванем в крачка! Такава е заръката на Кушлев и лично на премиера!
– Ще ги хванем бе, Моника, ето дигнахме се. Опа, леко, дървото. Така. Летим. Апаратът зареден ли е? Снимай всичко наред! Чуваш ли?
– Кире, щракам вече. Леле, гледай какъв басейн! Сто процента е с крадени пари!
– Така е. А онази къща? Със сигурност е от контрабанда. То направо си е написано на покрива й. Аз съм построена с пари от контрабанда на цигари!
– Прав си. Ето и охраната пред къщата пуши. Контрабандни цигари! Няма какво друго да е.
– Да. Моника, гледай там!
– Къде бе, Кире?
– Ей там бе, Моника?... от другата страна!
– Аха. И к’во?
– Е, не виждаш ли гаража?! В тоя гараж поне 3 коли се събират. Да не мислиш, че са с пари, спестени от закуски? Това са крадени пари, далавера някаква.
– То, колите не се виждат, Кире...
– Те не се виждат, ама са там. Сещаш ли се?! След като си станала данъчен пилот, би трябвало да се сещаш...
– Сещам се. Духа много вятър.
– Ами дръж се бе, Моника. Духало било! То едно духане, ако те плаши... И внимавай да не паднеш. Звъни на Цецо да праща хората!
– Внимавам аз. И духането не ме плаши. Нищо не ме плаши мене! За вятър ти говоря. А, кои хора да праща Цецо бе, Кире?
– Много си зле. Как изобщо си станала втори пилот на данъчния хеликоптер, не ми го побира ума!
– Е, как. От партийното ядро ме предложиха... щото съм млада, готина, красива и умна. И много напориста, не си ли личи?! Аз и депутат щях да ставам, ама го отложихме за следващия път.
– Добре, добре. Звъни на Цецо да праща баретите, че тия тук съвсем са се разпасали!
– Ама, Кире, нали снимките, после да ги обработим, после разследване...
– Моника, Моника, стига с тия глупости. Вече се прибираме към летището. А там ни чакат медии, телевизии, радиа! Нали трябва да им направим добро впечатление?
– Ама...
– Няма „ама”. Къщи има ли? Има. Коли скъпи има ли? Има? Басейни олимпийски има ли? Има. Значи свършили сме си работата!
– Добре. Къде е сенника тука?
– За какво ти е сенник бе, Моника!?
– Как за какво бе, Кире? Да ползвам огледалцето му. Да си сложа червило, да си оправя грима, прическата. Медии са това, не сме на село!
– Тук няма сенник с огледалце бе, Моника. Това да не ти е бавареца на мъжа ти! На сегашния ти мъж, имам предвид...
– Той е с мерцедес. Аз също! Няма ли огледало за обратно виждане?
– Има. И баня с тоалетна има. Отзад в ремаркето!
– А къде е ремаркето?
– То е невидимо. Стелт технология.
– Глупак!
– Добре де, не се ядосвай. Ще минеш и без грим. Хайде, звъни!
– Ама чакай...
– Какво да те чакам бе, Моника?
– Тук някъде е и къщата на мъжа ми. Той е в първите редици на властта. И твоята е тук, Кире, забрави ли?
– Ама ти и тях ли снима бе, Моника? Ти естетсвена блондинка ли си? Не че има разлика...
– Ти ми каза да снимам на ред всичко и аз... И не съм естествена!
– Ето ги медиите. Ужас! Сега какво ще правим!? И премиерът е там!
– Да кажем, че снимките се нуждаят от корекции!
– Какви корекции бе, ти луда ли си? Нали комунистите ще кажат, че нещо сме изманипулирали!
– Прав си, Кире. Да кажем тогава, че сме изтървали апарата?
– „Изтървали”? Ти снимаш, ти си го изтървала! Ще те изтърва аз тебе! Глупачка с глупачките! Неестествена такава! Ето, премиерът гледа с очакване. Какво да правим?!
– Сетих се, Кире. Ще кажем, че лентата е била осветена предварително от тия... от „Октопод”-а!
– Глупаво е това! Октоподът, Моника, е в затвора! Всички до един са там. Няма как. Освен това, този апарат е без лента. Цифров е.
– А, верно бе. Ще кажем тогава, че цифрите са се объркали и така. Вятърът ги е издухал. Хеликоптер е това!
– Само духане ти е в главата, Монико! И вятър! Дигам се. Ще кажем, че сме получили спешна информация от ДАНС, че се строят няколко нови триетажни къщи с олимпийски басейни и гаражи за по десет автомобила. А ти се дръж!
– Държа се. Кире, ние ще кажем, ама после как ще ги покажем?
– Ти за после не мисли! Айде, звънкай на Цецо да праща момчетата...
– Къде да ги праща? Да, добре. Звъня му... ами... в телевизионно предаване бил. Така казва секретарката му.
– Още по-добре, Моника. Кажи й, че след малко в ефир, ще може да обяви още една поредна изключително успешна акция срещу произвола!
– Казах й, Кире. Не съм тъпа! Виж премиерът как се върти. Разочарован е. Изморен. Обидихме го. Ех, значи, за какво си слагах червило...
– Звънни в пресцентъра, да опънат една лента пред премиера, да открие летището и готово!
– Страшен си! И тоя вятър... Сетих се! Имам огледалце в чантата. Чакай. Карай по-бавно!
– Моника, я, виж ей там каква къща...
– Къде бе, Кире?
„Ех... ех, трудна е професията на данъчния пилот. Още една свидна жертва падна в борбата за демокрация. Това ще кажа на медиите! И фотоапаратът се е счупил от падането. Ех, колко съм умен, чувствам, че ще се издигна в кариерата! А! Дърво-о-о-о-о....”
– Ще ги хванем бе, Моника, ето дигнахме се. Опа, леко, дървото. Така. Летим. Апаратът зареден ли е? Снимай всичко наред! Чуваш ли?
– Кире, щракам вече. Леле, гледай какъв басейн! Сто процента е с крадени пари!
– Така е. А онази къща? Със сигурност е от контрабанда. То направо си е написано на покрива й. Аз съм построена с пари от контрабанда на цигари!
– Прав си. Ето и охраната пред къщата пуши. Контрабандни цигари! Няма какво друго да е.
– Да. Моника, гледай там!
– Къде бе, Кире?
– Ей там бе, Моника?... от другата страна!
– Аха. И к’во?
– Е, не виждаш ли гаража?! В тоя гараж поне 3 коли се събират. Да не мислиш, че са с пари, спестени от закуски? Това са крадени пари, далавера някаква.
– То, колите не се виждат, Кире...
– Те не се виждат, ама са там. Сещаш ли се?! След като си станала данъчен пилот, би трябвало да се сещаш...
– Сещам се. Духа много вятър.
– Ами дръж се бе, Моника. Духало било! То едно духане, ако те плаши... И внимавай да не паднеш. Звъни на Цецо да праща хората!
– Внимавам аз. И духането не ме плаши. Нищо не ме плаши мене! За вятър ти говоря. А, кои хора да праща Цецо бе, Кире?
– Много си зле. Как изобщо си станала втори пилот на данъчния хеликоптер, не ми го побира ума!
– Е, как. От партийното ядро ме предложиха... щото съм млада, готина, красива и умна. И много напориста, не си ли личи?! Аз и депутат щях да ставам, ама го отложихме за следващия път.
– Добре, добре. Звъни на Цецо да праща баретите, че тия тук съвсем са се разпасали!
– Ама, Кире, нали снимките, после да ги обработим, после разследване...
– Моника, Моника, стига с тия глупости. Вече се прибираме към летището. А там ни чакат медии, телевизии, радиа! Нали трябва да им направим добро впечатление?
– Ама...
– Няма „ама”. Къщи има ли? Има. Коли скъпи има ли? Има? Басейни олимпийски има ли? Има. Значи свършили сме си работата!
– Добре. Къде е сенника тука?
– За какво ти е сенник бе, Моника!?
– Как за какво бе, Кире? Да ползвам огледалцето му. Да си сложа червило, да си оправя грима, прическата. Медии са това, не сме на село!
– Тук няма сенник с огледалце бе, Моника. Това да не ти е бавареца на мъжа ти! На сегашния ти мъж, имам предвид...
– Той е с мерцедес. Аз също! Няма ли огледало за обратно виждане?
– Има. И баня с тоалетна има. Отзад в ремаркето!
– А къде е ремаркето?
– То е невидимо. Стелт технология.
– Глупак!
– Добре де, не се ядосвай. Ще минеш и без грим. Хайде, звъни!
– Ама чакай...
– Какво да те чакам бе, Моника?
– Тук някъде е и къщата на мъжа ми. Той е в първите редици на властта. И твоята е тук, Кире, забрави ли?
– Ама ти и тях ли снима бе, Моника? Ти естетсвена блондинка ли си? Не че има разлика...
– Ти ми каза да снимам на ред всичко и аз... И не съм естествена!
– Ето ги медиите. Ужас! Сега какво ще правим!? И премиерът е там!
– Да кажем, че снимките се нуждаят от корекции!
– Какви корекции бе, ти луда ли си? Нали комунистите ще кажат, че нещо сме изманипулирали!
– Прав си, Кире. Да кажем тогава, че сме изтървали апарата?
– „Изтървали”? Ти снимаш, ти си го изтървала! Ще те изтърва аз тебе! Глупачка с глупачките! Неестествена такава! Ето, премиерът гледа с очакване. Какво да правим?!
– Сетих се, Кире. Ще кажем, че лентата е била осветена предварително от тия... от „Октопод”-а!
– Глупаво е това! Октоподът, Моника, е в затвора! Всички до един са там. Няма как. Освен това, този апарат е без лента. Цифров е.
– А, верно бе. Ще кажем тогава, че цифрите са се объркали и така. Вятърът ги е издухал. Хеликоптер е това!
– Само духане ти е в главата, Монико! И вятър! Дигам се. Ще кажем, че сме получили спешна информация от ДАНС, че се строят няколко нови триетажни къщи с олимпийски басейни и гаражи за по десет автомобила. А ти се дръж!
– Държа се. Кире, ние ще кажем, ама после как ще ги покажем?
– Ти за после не мисли! Айде, звънкай на Цецо да праща момчетата...
– Къде да ги праща? Да, добре. Звъня му... ами... в телевизионно предаване бил. Така казва секретарката му.
– Още по-добре, Моника. Кажи й, че след малко в ефир, ще може да обяви още една поредна изключително успешна акция срещу произвола!
– Казах й, Кире. Не съм тъпа! Виж премиерът как се върти. Разочарован е. Изморен. Обидихме го. Ех, значи, за какво си слагах червило...
– Звънни в пресцентъра, да опънат една лента пред премиера, да открие летището и готово!
– Страшен си! И тоя вятър... Сетих се! Имам огледалце в чантата. Чакай. Карай по-бавно!
– Моника, я, виж ей там каква къща...
– Къде бе, Кире?
„Ех... ех, трудна е професията на данъчния пилот. Още една свидна жертва падна в борбата за демокрация. Това ще кажа на медиите! И фотоапаратът се е счупил от падането. Ех, колко съм умен, чувствам, че ще се издигна в кариерата! А! Дърво-о-о-о-о....”
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 193