По всичко изглежда, че атентатът е можело да бъде предотвратен.

Атентатът в Бургас ни показа, че докато целият западен свят се чуди как да опази човешките права при въвеждането на повече сигурност, София е решила въпроса далеч по-авангардно: нито пази правата, нито въвежда сигурност.

Българските правителства си имат една любима мярка за сигурност - подслушването. През последните няколко години то взе епидемични размери, но си остана все така безполезно - по данни на МВР и прокуратурата нищожен дял от използваните специални разузнавателни средства се използва в съда, а още по-малък е делът на онези СРС, които довеждат до присъди. Никой досега не е дал смислен отговор на въпроса защо тогава подслушването се използва толкова масово.

Втората популярна мярка за сигурност е видеонаблюдението. Но както се разбра след атентата в Бургас, българските власти изобщо не използват камерите за превантивна дейност. По летищата, кръстовищата и автогарите те не следят изображенията на екрана, за да реагират в случай на нещо подозрително. Използват кадрите само постфактум - след престъплението или нарушението.

Елементарно, Уотсън!

Подслушването и видеонаблюдението са най-чувствителните елементи на мерките за сигурност в по-взискателната част от света. Тяхното въвеждане и използване е немислимо без нагледно доказателство, че това безобразно нахлуване в личния живот на хората реално повишава поне сигурността. Бургаският опит обаче сочи, че е възможно да въведеш камери и подслушватели хем без да опазиш правата, хем без да въведеш сигурност.

Това наблюдение се допълва и от други трудно обясними факти. Например това, че страна, участваща във войната срещу тероризма, в последните години не е увеличила най-елементарните мерки за сигурност, които с просто око се виждат в европейските градове. Освен за наблюдаването на видеокадрите в реално време, става дума за най-обикновени проверки на чантите по гарите, предварителен преглед на багажа по аерогарите, разпространяване на призиви към гражданите да съобщават за изоставени пакети или безпризорни сакове и други подобни временни или постоянни мерки. В България не ги е имало нито временно, нито постоянно. Ако се провежда среща на високопоставени лица в София, полицията отцепва района, по който се движат делегациите. Но това е охрана за извънредни случаи и извънредни хора. Тя няма нищо общо с цялостната политика за сигурност на една държава.

Подценените предупреждения

И ако горните твърдения са валидни за всяко българско правителство от последните 10 години, то случаят с бургаския атентат е ексклузивитет на Борисов и Цветанов. Не защото са допуснали атентата. Дори и най-екстремните мерки за сигурност не биха могли да гарантират, че атентати няма да има. Ексклузивният принос се състои в това, че предупрежденията за риск от атентат срещу израелски граждани са били видимо подценени. За малка страна като България се е изисквало усилие по отношение на точно три летища и не повече от пет курорта - по-скоро изпълнима задача, нуждата от която обаче е била сметната за излишна. За разлика от подслушването и видеонаблюдението, които с пълна пара продължават да отнемат права и да не дават сигурност.