Постинг
09.11.2012 18:32 -
Патриарх Максим (1914 - 2012)
Патриарх по волята на комунистите.
През 1971 година той е предложен за патриарх от своя съученик от Семинарията Михаил Кючюков, който тогава е председател на Държавния комитет по църковните въпроси, и от тогавашния министър на отбраната генерал Добри Джуров, който според сведения на дъщеря му, проф. Аксиния Джурова, също е бил съученик на Максим от Семинарията. По това време генералът е член на ПБ на ЦК на БКП и фигура от най-близкото обкръжение на Тодор Живков. На 4 юли 1971 година митрополит Максим е интронизиран официално за патриарх на БПЦ. Именно решаващата роля на комунистическата власт при избора на Максим за патриарх се превръща по-късно в основен аргумент на разколниците на Пимен.
Оценката за 41-годишната служба на патриарх Максим начело на църквата, както и за отношенията му с комунистическия режим, е нееднозначна. Според историка Момчил Методиев, патриархът никога не е бил истински опонент на комунистическата власт, нито пък успява да се пребори за повече свободи на православната църква в условията на атеистичния комунистически режим. Успехите му от онзи период са по-скоро дребни - свързани са например с издаването на ново печатно издание на Библията или с опазването на църквата "Св. Иван Рилски" в Перник, която е била предвидена за събаряне.
Най-голямото си разочарование патриарх Максим вероятно преживява в края на своя жизнен път, когато Комисията по досиетата разкри, че 11 от 15-те владици, членове на Светия синод, са били агенти на комунистическата ДС. Самият патриарх обаче не беше сред тях. "Независимо от историческата логика на този факт". А тъкмо въпросният скандал дава едно от обясненията за все по-засилващото се откъсване на Светия синод от миряните, за спадането на доверието към висшия клир на БПЦ. Изследователят на църковните процеси Горан Благоев критикува неспособността на БПЦ през последните години да стане "истински харизматичен обединител на православните българи". Вместо това, църковният клир проявява странен афинитет към светски изкушения като имоти, луксозни возила, почетни звания и връзки със съмнителни дарители.
През 1971 година той е предложен за патриарх от своя съученик от Семинарията Михаил Кючюков, който тогава е председател на Държавния комитет по църковните въпроси, и от тогавашния министър на отбраната генерал Добри Джуров, който според сведения на дъщеря му, проф. Аксиния Джурова, също е бил съученик на Максим от Семинарията. По това време генералът е член на ПБ на ЦК на БКП и фигура от най-близкото обкръжение на Тодор Живков. На 4 юли 1971 година митрополит Максим е интронизиран официално за патриарх на БПЦ. Именно решаващата роля на комунистическата власт при избора на Максим за патриарх се превръща по-късно в основен аргумент на разколниците на Пимен.
Оценката за 41-годишната служба на патриарх Максим начело на църквата, както и за отношенията му с комунистическия режим, е нееднозначна. Според историка Момчил Методиев, патриархът никога не е бил истински опонент на комунистическата власт, нито пък успява да се пребори за повече свободи на православната църква в условията на атеистичния комунистически режим. Успехите му от онзи период са по-скоро дребни - свързани са например с издаването на ново печатно издание на Библията или с опазването на църквата "Св. Иван Рилски" в Перник, която е била предвидена за събаряне.
Най-голямото си разочарование патриарх Максим вероятно преживява в края на своя жизнен път, когато Комисията по досиетата разкри, че 11 от 15-те владици, членове на Светия синод, са били агенти на комунистическата ДС. Самият патриарх обаче не беше сред тях. "Независимо от историческата логика на този факт". А тъкмо въпросният скандал дава едно от обясненията за все по-засилващото се откъсване на Светия синод от миряните, за спадането на доверието към висшия клир на БПЦ. Изследователят на църковните процеси Горан Благоев критикува неспособността на БПЦ през последните години да стане "истински харизматичен обединител на православните българи". Вместо това, църковният клир проявява странен афинитет към светски изкушения като имоти, луксозни возила, почетни звания и връзки със съмнителни дарители.
Вълнообразно
Приключение по река Места- от извора й в...
МЛЪКНАХМЕ: ПРОРОЧЕСТВОТО СЕ СБЪДНА, ОТКЪ...
Каракулак и ятаган - традиционни българс...
МЛЪКНАХМЕ: ПРОРОЧЕСТВОТО СЕ СБЪДНА, ОТКЪ...
Каракулак и ятаган - традиционни българс...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 193
