„Земният живот на спасителя е бил изпълнен с  трудности. Нищо в живота на хората, не може да се сравни със страданията  на Спасителя. Когато ние преминаваме през трудности и изпитания, трябва  да помни, че пътят ни ще завърши с възкресение. Понякога ни връхлитат  душевни тревоги и безпокойство. Живеейки със злобата на настоящето ние  сме склонни да забравим най-важното -спасението на душата. На мнозина от  нас не достига дух на търпение и прошка. Отсъствието на вяра е причина  за упадъка на обществото. За да имаме бъдеще, вярата трябва да стане  водеща в нашия живот. Възкръсналият Христос Спасител призовава всички да  приемат в сърцата си любовта. В тази нощ отправяме пожелание към всички  да пазим вярата, да бъдем милосърдни и състрадателни и тогава нашият  живот и живота на обществото ще бъде друг. Христос Воскресе!”

Възкресението на Христос донася просветление за всички.  По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава “Христос Воскресе”.

Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината. Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г., и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.